Пътеводни звезди: Олимпийците ни по астрофизика и астрономия разказват за успеха

Добрите новини от високото класиране на българските олимпийци това лято продължават. Пак имаме повод за гордост, защото нашите ученици се върнаха от Международната олимпиадата по астрономия и астрофизика в Полша с престижна колекция от 5 медала - 1 златен, 3 сребърни и 1 бронзов. Златният медал спечели Баян Гечев. Сребърните отличия заслужиха Лора Лукманова (10 клас, СМГ), Владимир Миланов (12 клас, НПМГ) и Михаил Банков (12 клас, МГ Плевен), а бронзът взе Константин Кръстев (12 клас, ПМГ Бургас). Веднага след завръщането им в България От Actualno.com се свързахме с двама от големите победители - с наградения със златното отличие Баян Гечев и сребърната медалистка Лора Лукманова. И като част от традицията да ви разказваме отблизо за нашите олимпийци в рубриката ни “Формулата на успеха”, говорихме с тях за постижението им.

“Какво ще правя? Нещо от полза на човечеството”

Баян (вторият отдясно налява на снимката, бел.ред) казва, че подготовката, която получава от националната олимпиада у нас, е била на много високо ниво и той цени всички стъпки на образованието си, през които е преминал.

“В България е изключително хубаво това, че Националната олимпиада по астрономия дава възможност на учениците да се обогатят както интелектуално, така и като личности. Петимата участници на тази олимпиада са само върхът на айсберга, защото в нея участват стотици деца от страната в различни възрастови групи. Така за учениците от 7-10 клас, които са на първите към десет места в съответните им възрастови групи, се организира подбор във Варненската обсерватория. Той е крайъгълен камък за всеки олимпиец по астрономия, давайки му основните знания и подготовка, които изиграват решителна роля в бъдеще. И също така - носи ти приятелства за цял живот”, разказва златният медалист, преминал и през тази фаза, която познава отблизо. “Ако иска един олимпиец да спечели на международните финали, трябва да вложи старание, разбира се. Както всичко друго ключът е в постоянството. Но също така е важно и психическото състояние по време на самата олимпиада”, споделя още Гечев.

Как той е развил интерес към астрофизиката и астрономията и защо да наблюдава небесните явления е отключило любопитството му към тях в научен аспект ? “Когато бях малък, както всички деца, постоянно задавах въпроси за света около себе си в желанието си да го опозная. Уви, обаче, нямаше как да им се отговори на всичките и затова ми се превърна във фикс-идея да се занимавам с физика и астрономия, за да разбера и проумея същия този свят. В последствие се оказа, че това е изключително вълнуващо занимание”, казва победителят. Той допълва, че тепърва ще търси онова занимание, което би било най-подходящо за него след завършването на гимназията. “Надявам се да е нещо, което да е смислено и да носи полза на човечеството” - такъв е краткият, но сигурен отговор на Баян.

Ръководители на българските ученици бяха Никола Каравасилев (ПЧМГ) и Захари Дончев (Институт по астрономия към БАН), направили всичко възможно те да получат отлична подготовка. Съществена е и помощта за олимпийския успех на нашите ученици, осигурена от кампанията на Vivacom Операция “Жълти стотинки”. Вече две издания поред тя събира средства за българските участници на най-престижните форуми на науката, а в десетото юбилейно издание на кампанията, телекомът дари над 53 000 лева на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, с които да подпомогне подготовката и участието на младите таланти в Международните олимпиади.

Задачи за движението на Марс. А после право хоро

Какви са били задачите, които нашите астрономи и астрофизи са решавали на олимпиадата? Теоретически, практически и наблюдателни - обобщава сребърната медалистка Лора Лукманова. И ако за теоретическите е трудно да бъдат обяснени, то тези в наблюдателния кръг могат да бъдат интересни за широката публика. На тях състезателите гледат с телескопи небесните явления. Били са заведени в модерен планетариум, където са получили задачи за движението на Марс спрямо звездите. Трябвало е младите астрофизици да изчислят какъв е радиуса от орбитата на Марс, използвайки наблюденията на моментите, в които планетата е точно на 90 градуса от Слънцето, гледано от Земята, както и няколко други специфични коефициенти. Лора споделя, че атмосферата в Катовице, градът, е домакинствал олимпиадата, атмосферата е била много приятелска. “Става дума за една изключително вдъхновяваща обстановка. Обменяш опит с хора от цял свят и това винаги е много вълнуващо”, казва Лора. И допълва, че на културната вечер, на която отборите на всяка държава е трябвало да покажат нещо от нея и да увлекат останалите, българските участници поканили всички да играят право хоро. “Сближих се с отборите на Непал и Филипините, бяха интересни, а и свиреха на китара, което е нещо, което много обичам”, разказва още сребърната медалистка. Тя казва, че често нейните приятели вече я молят да им обясня явленията на небето и винаги, когато погледне нагоре, първото нещо, което прави, е да се ориентира кои съзвездия и ярки звезди вижда.

Лора Лукманова

Нямам конкретен университет, към който финалистката вече да се е насочила. За нея обаче има нещо по-важно от това да бъде топ университет, от най-висок ранг. “Страстта към науката - това ми се струва на първо място. Искам да уча на място, в което тя да е все толкова разпалена, както сега”, обобщава Лора.