"Жив организъм, който трябва да пазим". Гергана и грижата за природата

Защо един ресторант с традиции и стил решава да се включи в екологична кампания, която трупа все по-голяма популярност в последните месеци? И защо отговорността към природата трябва да бъде част от гражданската ни култура, ако искаме да живеем на една по-чиста планета? Срещнахме се с Гергана Танчева, която е управител на ресторант "Нептун" в Бургас и ето какво ни разказа тя в нашата поредица  "Екозвезди".

Гергана, бихте ли разказали повече за вашия ресторант - какво представлява той, какво клиентите ценят най-вече в него?

Ресторантът ни е ориентиран към средиземноморската и френската кухня и като цяло има голямо разнообразие на вкусно приготвени ястия. Нашите клиенти ценят професионализма на обслужващият ги персонал и качеството на храната. Прекрасната гледка към морето, независимо какъв сезон е, винаги е очарователна и привлича хората при нас, за да й се насладят.  

Какви са предизвикателствата на вашата работа, които ви мотивират най-много?

Най-голямата ми мотивация идва винаги след поздравленията на клиентите ни за добре свършената ни работа. Това ми дава сила да продължа да надграждам, заедно с целия екип, който се грижи за доброто прекарване на клиентите ни, за тяхното настроение и за създаване на хубави спомени в нашия ресторант. Сред предизвикателствата на работата ми е най-вече да бъда добър организатор - да задавам метода на работа така, че всеки да може да си извърши задълженията по максимално ефективен начин. И това да става без конфликти, в добро настроение и чувство за колегиалност. 

Какво ви накара да се включите в кампанията “Екозвезди”?

Винаги съм била за такива каузи и кампании. Природата е всичко: ако тя страда, ние няма как да съществуваме. Тя е жив организъм, който ако спре да функционира правилно, ние хората ще загинем, заедно с всичко останало. Или качеството ни на живот ще се влоши толкова много, че много бързо ще разберем защо е трябвало да бъде по-отговорни. За съжаление ние разболяваме природата с безумната си човешка глупост да замърсяваме по всевъзможен начин. Това е бавна и болезнена смърт. Искам това да се промени и затова в нашия ресторант подкрепяме каузата на "Екопак". (какво представлява тя и как заведенията може да се включат в кампанията ще научите в този линк, бел ред).

Всъщност ако живеете в Бургас, (а предполагам, че и на много други места се усеща така явно), ще забележите в самото си всекидневие ефекта на глобалното затопляне. Тук нямаме зима, каквато имаше преди, нито лятото е същото: климатът действително се променя и то в не добра посока. Хората също не са развили необходимата култура да изхвърлят отпадъците си разделно, а ми се струва, че вече е време. И заради това искам да дам и личен пример.  

Бихте ли описали как се осъществява процеса по рециклиране при вас?

Имаме кош за пластмаса, изхвърляме средно около 50-60 пластмасови бутилки. Отделно разделяме останалата част на боклука, по установеният от еко полицията ред - в нашата морска градина в Бургас има такова звено. (А какво представлява “Зелена алея на славата”, една друга "еко-градина", която отличава онези бизнеси, допринасящи за подобряването на околната среда, можете да видите на този линк, бел.ред)

Как персоналът възприе идеята;? Лесно и бързо ли бе да започне да я прилага на практика?

Никак не беше сложно. Повечето от нас по принцип го правят не само на работа,но и у дома. Събираме капачки за различни кампании, последната кампания беше за линейка, оборудвана с кувьоз.

Защо е важно да се грижим за околната среда и какво ви накара да осъзнаете сама за себе си, че трябва да го правите?

Така съм възпитана и така възпитавам децата си. Да бъдат отговорни за действията си и за запазването на природата чиста. Ако всеки от нас положи минимални усилия за тази цел, България ще е раят на земята. 

С какви аргументи бихте убедили други заведения и въобще бизнеси да се включат към инициативата?

Първо, това не струва пари, но значи много. Второ, който мърси, трябва да чисти. Трето, ако рециклираме и чистим зад себе си, ще постигнем един по-красив и чист свят, който ще оставим на децата си. Нима това не е най-важното?