Любов Маринкова и раждането на звездите

Любов Маринкова е докторант по астрономия и астрофизика, тя е и един от най-обещаващите млади учени в страната. Нейната работа може да се опише с един много прост въпрос, който има изключително сложен отговор - "Как се раждат звездите". Отличена е с приза "За жените в науката", а тепърва й предстои защита на дисертацията. Ето какво ни разказа Любов в рубриката "Човекът от бъдещето".

 

Г-жо Маринкова, полагате много усилия в изучаването на произхода на звездите. Как се раждат те? Откъде идват?

Звездите се раждат в пълен мрак, в най-студените части на Вселената - молекулярните облаци (МО), oще наречени мъглявини.

Тези “родилни отделения” са тъмни области в галактиките. В нашата например може да ги видим като “кръпки” на фона на Млечния път, не се пропуска видима светлина - затова е и така трудно да наблюдаваме зараждащите се звезди, преди те да започнат да светят сами.

За да се роди звезда е нужен външен тласък - било то от мощни звездни ветрове, избухване на свръхнова или свръхзвукови вълни от галактичните ръкави. Такъв шоков фронт кара материята в молекулярния облак да се сгъстява, гравитацията взема превес локално, което води до колапс на облака и раждането на протозвезда - бебе звезда.

Когато цялата материя въздейства заедно върху навосъздадения обект, това ще запали термоядрените реакции в ядрото му. И оттук вече имаме обект, който излъчва за сметка на собствени източници или иначе казано - родила се е звезда!

Интересно е да се спомене, че звездите всъщност се раждат в групировки или кратни системи, по рядък е случаят на една самотна звезда - нашето Слънце например е самотна звезда.  

Използвате компютърни симулации, които успяват да “забързат” милиони години и да дадат повече информация за началото на всяка звезда; какво представляват тези симулации? 

Знаете ли колко време е нужно да се роди една звезда? Ами, пренаталната фаза е около 15-16 млн. години!

Естествено от наблюдения, ние можем да проследим само една малка част от времето за еволюция на молекулярните облаци. Затова е изключително важно и необходимо да използваме софтуер, който да може да ни помогне да си отговорим на повече въпроси, свързани със звездообразуването.

Тези компютърни симулации ни позволяват да изследваме живота на един молекулярния облак, както и да “видим” какво води до това в него да се зародят звезди, на кой етап се случва това и каква е самата ефективност на звездообразуване.

Как става това? На суперкомпютри се задават начални физически условия. Колкото повече подробна физика заложим, толкова по-близка до реалността еволюция ще постигнем. И след това симулацията се пуска да се развива, а нашата задача е изграждането на теория по получените данни, която пък можем да сравним и приложим върху реални наблюдателни данни.

С научния й ръководител доц. Тодор Велчев

 

Споменавали сте, че заниманията със звездите са ваша детска мечта; при вас има този рядък случай, в който детската мечта не е изоставена, а сбъдната. Как я запазихте до днес?

Надали има човек, било то млад или стар, който да не поглеждал към нощното небе с едно благоговено възхищение, любопитство и стремеж за едни непознати далечини и светове. Такава съм и аз, романтиката на звездите е това, което ме вълнува от малка, а днес, вече по-осъзната, аз отново намирам “пристана” на моите мечти при тях. Разбира се, когато се занимаваш с наука, нещата не са толкова поетични и приказни. Има трудности от всякакво естество. Но ако обичаш това, което правиш, ако жадуваш да откриваш, научаваш и разбираш, намираш начин да поддържаш порива си жив. В крайна сметка вярвам, че именно стремежът към научен прогрес ни прави по-добри.

Как самата ви работа ви кара да гледате на света? Знае се, че интересът към Космоса има например намаляващ егото ефект. Но предполагам и много други последствия, които ще е интересно да споделите.

Открай време на човек му се е искало да е центърът на света - първо се е смятало, че всичко се върти около Земята, после ако не това, то трябва пък да се върти около Слънцето. Обаче какво се оказва, че нашето място във Вселената не е нито привилегировано, нито специално. Да, ние сме само едно малко зрънце, песъчинка, която се носи в необятния Космос. Така погледнато звучи, че животът ни на Земята е доста незначителен. И все пак тази крехкост на земния ни път, ни прави и “специални”. За Вселената сме просто миг от вечността, но за нас, това което преживяваме, е всичко.

Изследването на космическото пространство има и друг ефект. Отначало никой не знае, че зад цялото вълшебство и магия, които ни носи наблюдението на звездите, разбирането и изучаването им коства много безсънни нощи (буквално) и много труд, който малко или много може да убие ентусиазма и мотивацията. Тук е много важно да намериш правилния подход към решаването на проблема, да срещнеш разбиране и подкрепа от колеги. Това, мисля си, е валидно за всички науки.

 

Космическите загадки са все още огромен брой, но в някои сфери, предполагам, тепърва се очакват много големи научни пробиви. Какво е най-интересно за вас на предния фронт на астрофизиката? 

Най-интересното в момента за мен е разработването на специален метод, който да вниква по-добре в етапите на звездообразуване и причините, довеждащи до раждането на звездите. Предстои ми защита на дисертацията на тази тема - тази материя е вълнуваща за мен. 

 

Сега два твърде обичайни въпроса, които обаче не бихме си спестили. Първият - дали наблюденията върху космическия порядък ви водят до идеята за божествен разум или това не ви се струва толкова задължително? 

Въпросът дали има висш разум е вълнувал поколенията откакто свят светува. А наблюдавайки необятния Космос, неминуемо си го задава и всеки учен. Мисля си даже, че колкото по-навътре навлизаме в разгадаването на непознатото, толкова повече въпроси започват да ни измъчват, а от там и естествено човек започва да търси божественото. Не малко велики учени са били и теолози. Аз си мисля така - нашият свят, всичко, което ни заобикаля, от морета и океани, планини и гори, небето, земята, а накрая и самите ние, сме изградени от барионна материя. Барионите са само 5% от цялата съществуваща материя във Вселената. Представете си, това е цялото ни познание!

А какво да кажем за останалите 95 %? Ами, имаме около 20% тъмно вещество (тъмна материя), за което има теории, но не знаем точно какво представлява и 75% тъмна енергия, която дори не сме на път да си обясним. Така че, кой може да каже, съществува ли Бог.

Вторият - какви според вас са вероятностите за извънземен живот, предвид наблюдението на планети, които външно приличат на Земята?

Тук винаги се сещам за известното уравнение на Дрейк, което на базата на определен брой допускания, се опитва да оцени съществуват ли и ако да, то колко са развити цивилизациите в Млечния път. Тази теория възниква през 1961 г., предложена от Франк Дрейк, за да стимулира научен диалог на първата научна конференция по повод търсенето на извънземен разумен живот.

В опити за решение на казуса се пресмята, че вероятността живите организми да еволюират до разумни същества е 1 към 35 млн., от което следва да се получат няколко десетки технологично развити цивилизации в Галактиката. Трябва да вземем предвид обаче, че Млечният път е с диаметър 110 000 светлинни години, а това означава, че отстоянието между евентуално съществуващите такива цивилизации е хиляди светлинни години. Оттук тъжно можем да констатираме, че никоя няма да знае за другата. 

Бихте ли направили и някакви прогнози - как си представяте отношението на човека с Космоса в едно по-далечно бъдеще?

Ако мога да гадая или тук е по-правилното да кажа мечтая, вярвам, че човекът на бъдещето ще достигнал такова морално и техническо развитие, че ще пътува без проблем в космоса, ще заселва нови планети и ще може и ще открива нови светове!

Интервю на Райко Байчев