Димитър Христов и Vivid Harmony – как картината се превръща в звук

Може ли една картина да бъде изсвирена? Как би „звучал“ Кандински? И обратното: в какви цветове се „излива“ една музика? Отговорът на тези въпроси, и то по много достъпен и забавен начин, има в приложението Vivid Harmony. То е разработено от Димитър Христов, който е художник, фотограф и уебдизайнер. Негови снимки са публикувани в престижни световни издания, а вечер, в свободното му време и години наред, той се посвещава на голямото си хоби – да търси съотношенията между музиката и цветовете. Ето какво разказа той за Vivid Harmony в рубриката ни „Човекът от бъдещето“.

Г-н Христов, бихте ли разказали повече за вашето приложение? Откъде ви дойде идеята?

В цветознанието има едно нещо, което се нарича цветно колело. То се образува, когато вземем основните цветове – жълто, червено и синьо и ги поставим на равни интервали. След това се формират вторичните цветове, които са образуват от основните, а след тях и третичните. И така стават 12 на брой. Неслучайно, когато си купуваме флумастри и пастели, те се продават по 12. Толкова са, защото това са онези интервали в цвета, които правят цветовете разграничими един от друг. От тази цифра нагоре, самият цвят вече не е разграничим, той е нюанс.

Музикалното колело обаче също се образува от 12 полутона. До, до диез, ре, ре диез и така нататък. Когато ги подредим по същия начин получаваме колело отново с 12 стойности. В един момент започваш да откриваш, че това не е случайно. И започваш да разбираш защо във визуалните изкуства се използва често терминология от музиката. Всичко започна от това съвпадение между музикалното колело и цветното колело. Между съвпадението в тяхната хармония.

Как се стигна от това съвпадение до крайният резултат – приложението Vivid Harmony?

Започнах постепенно да търся засичания в двете колелета – музикалното и цветното. И удивен видях, че те излъчват едни към други коректни отговори. Хармонии. Особено когато си говорим за школата Баухаус, където са най-големите изследвователи на цвета като Пол Клее и Кандински. И е много интересно да видиш как Кандински „звучи“ като джаз. И между другото – много закономерно. Това се превърна във вечерното ми забавление. Свързах с един мой приятел, преподавателят по китара и учител по музика Милен Томов. В един момент, докато му разказвах за тези 12 стойности, бях вече направил две колелца от хартия, които се засичаха, на него започна да му правят впечатление интересни неща. Например – гледа Пол Клее и казва „това е джаз, това е суинг.“

С негова помощ успях да открия стиловото разнообразие, понеже виждам тоновете, но не съм запознат с всички музикални стилове. И започнахме да обикаляме заедно, да изнасяме лекции в различни градове в страната, хем свирим с две китари, хем разказваме нагледно за идеята. Последва проблем – като се прибера, получавам по 20-30 съобщения от хора, които им е било интересно и съответно ми изпращат техни картини, фотографии, рисунки; любопитно им е как звучат. Аз сядах, звукоизвличах тоновете от картините, правех запис на изсвиреното и им ги връщах. Но това е много трудоемко...Затова и с времето сам успях да създам алгоритъм, който да извлича цветове от изображения и да ги връща като музикални стойности, като тоналности. А благодарение на Веселин Василев в приложението заработиха и инструменти – потребителят може да си избере кой инструмент да „изсвирва“ картините.

Ето как изглежда Vivid Harmony 

Всъщност как се решава кой цвят отговаря на определен тон? Защо например червеното да е „ми“, зеленото „фа“ и т.н.?

Няма как да са фиксирани. Защото една мелодия, изсвирена от „ми“, звучи по същият начин ако се транспонира малко по-нагоре. Цветовете и тоновете задават стойности спрямо отношенията между тях. Например в изобиразителното изкуство светло оранжево, оранжево и червено се „понижават“ с една стойност в оранжево, тъмно оранжево и виолетово. Приложението измерва именно тези интервали и съотношения. Както изобразителното изкуство, така и музиката, въздействат върху окото или слуха именно заради тези отношения между цветове или тонове, въздейства заради динамиките между тях. Сам по себе си тонът „Ми“ не значи нищо, както и само по себе си червеното не значи нищо. Придобиват значения само в отношенията си с други тонове или други цветове. Това прави и алгоритъмът – изследва тези отношения. С приложението вече вървят като музикална картичка – може да изпратиш едновременно двете на някой близък човек.

Докъде обаче може да стига тази прецизност? Ако абстрактните стойности на музиката и изобразителното изкуство си приличат, то исторически между тях има особени разлики. Да кажем: колкото и джазът да се отдалечава от музикалните фундаменти от предходните епохи, то той все пак е по-близо до тях, отколкото да кажем Джаксън Полък от фундаментите в изобразителното изкуство. 

Разбира се, апът няма как да е толкова прецизен, макар че всичко зависи и от това колко дълбочинен става самият алгоритъм. И в двете изкуства има много фини, много нежни стойности, които няма как да се „определят“. Например акварелът – акварелът е изкуство на преливане на стойностите. Акварелът е играта на това преливане. Да кажем, че в музиката това прилича на т.нар. „блус с лъжлива тоника“. Но въпреки всичко тези нюанси са много фини и няма как, поне засега, да бъдат възпроизведени в точност.

Какви отзиви имате до момента за приложението? 

Имам страхотни отзиви, на лични съобщения, на имейли...Правят ме много, много щастлив.

Понякога ми изпращат картинки с вградени мелодии като поздрав, мили думи.

Приложението няма дори реклами, няма никаква комерсиална цел, не съм търсил печалба, когато съм го създавал. И се радвам, че то трупа популярност, без да съм инвестирал пари за реклама, а само собственото си усърдие и любопиство.

Бях поканен и в Художествената академия, където представих разработката си пред академичната аудитория. Видях много познати лица – завършил съм там рекламен дизайн – както и нови студенти. Стана ми много приятно да бъда аплодиран от тях и от моите преподаватели. Това усещане е голяма награда за мен.

На една от лекциите на "Единна хармония" на Димитър Христов

Възможно ли е да се направи изложба, която да включва двата вида въздействие едновременно?

Мислил съм си в интерес на истината. В едно интервю в Джаз ФМ водещият ми предложи страхотна идея – например да анализирам какви цветове са песните на птиците. На мен много ми хареса и е просто въпрос на време да изследвам това, ще ми е много интересно. Друга идея, която ми дадоха приятели, е да се направи визуално шоу със светлини, било то на класически оркестър или друг; докато трае изпълнението в същото време светлините да обливат сцената в еквивалентните на музиката цветове. Би било много, много красиво.

Интервю на Райко Байчев