От десетилетия насам се търси решение на кипърския въпрос. Ето, че вчера в Женева започна поредният кръг преговори за повторното обединение на острова. Този път обаче шансовете за пробив не са никак лоши.
В понеделник в Женева започна нов кръг преговори за повторното обединение на остров Кипър. Разговорите между кипърските гърци и кипърските турци ще продължат три дни, а в четвъртък представителите на двете народностни групи Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ трябва да преговарят за окончателно решение заедно със страните-гаранти Гърция, Великобритания и Турция. Доста амбициозен план, имайки предвид, че все още нищо не е ясно. Основните въпроси за обединението на острова са все така открити. А и все още не се знае дали в четвъртък ще се появят всички представители на гарантите.
Британската правителствена ръководителка Тереза Мей мълчи. Турският президент Ердоган обяви, че ще изпрати премиера Бинали Йълдъръм. А гръцкият премиер Ципрас изтъкна, че ще пътува до Женева, но само ако в тридневните разговори между Анастасиадис и Акънджъ се очертае някакъв успех. Говори се, че от това ще зависи и участието на генералния секретар на ООН Антонио Гутереш. Всичко това обаче не означава непременно провал на преговорите.
Пречките изглеждат преодолими
Лидерите на двете народностни групи излъчват оптимизъм. Анастасиадис и Акънджъ се ангажират за обединението на острова от десетилетия насам. През 2004 година те подкрепиха плана за повторно обединение на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан, който обаче така и не влезе в сила - заради негативния вот на кипърските гърци. От месец май 2015 насам отново се водят преговори за търсене на решение на кипърския въпрос. Въпреки напредъка през последните 18 месеца обаче, редица важни въпроси останаха открити. Тъкмо те сега трябва да бъдат решени в Женева.
Така например кипърските гърци настояват за прекратяване на статута на гаранти на Гърция, Великобритания и Турция, както и за изтеглянето на 35-те хиляди турски войници от острова. Кипърските турци отхвърлят и двете искания. Възможният компромис би бил временно съкращаване на турския военен контингент с няколко хиляди души. А така Анкара ще може да продължи да бъде гарант за сигурността на кипърските турци, но не и гарант за цял Кипър. Що се отнася до политическото равенство: изглежда, че кипърската гръцка страна е готова да приеме предложението за ротационно президентство между двете народностни групи. В замяна представителите на кипърските турци вероятно ще се съгласят на намаляване на тяхната територия от 37% понастоящем на 28,5%. Относно темата за отговорностите на бъдещата федерална държава и двете независими части на страната цари единодушие. И по въпросите за собствеността или пък относно възможностите за завръщане на бежанците по родните им региони също не съществуват непреодолими различия.
А страните-гаранти?
Само че до повторно обединение на остров Кипър може да се стигне само ако и страните-гаранти гласуват решението. А тяхното поведение е доста разнопосочно. Някогашната колониална сила Великобритания почти няма интерес да се занимава с кипърския въпрос. Гърция пък изненадващо постави едно максималистично изискване, което беше неприемливо за Анкара и за кипърските турци: Атина не иска да участва в преговорите, докато предварително не е ясно, че страните-гаранти се отказват от статута си и Турция не изтегли войниците си от острова. Говори се, че реакцията на Никозия е била много остра и в крайна сметка гръцкото правителство е потвърдило участието си в преговорите.
Турция е много по-силно замесена в кипърския въпрос, отколкото другите две сили-гаранти. Анкара оказва постоянно влияние върху политиката на Северен Кипър, подкрепя го финансово със стотици милиони евро и е гарант за неговото съществуване. По всичко изглежда обаче, че Анкара е склонна да одобри повторното обединение, както стори това и през 2004 година. Защото едно е ясно: ако допринесе за разрешаването на десетилетния проблем, Турция ще подобри имиджа си на международната сцена. Така например Анкара ще може да отвори няколко глави от присъединителните преговори с ЕС, които в момента са блокирани от Кипър. Освен това Турция иска да спечели от газовите залежи в източно Средиземно море, въпреки че не участва пряко в добива на природен газ: при разрешаване на кипърския въпрос природният газ може да бъде транспортиран към Европа през турска територия.
Очаквайте продължение
На фона на всичко това, нищо чудно турският президент Ердоган в крайна сметка да пристигне в Женева. Дори и в такъв случай обаче не може да се очаква сключване на споразумение за повторното обединение на Кипър. Много по-вероятно е участниците в преговорите да се договорят и да планират заключителни разговори по все още откритите въпроси за следващите седмици, в които ще трябва да участват както двете народностни групи, така и страните-гаранти.
Източник: Дойче веле
