След вота за Брексит, въпросителните около бъдещето на Великобритания са много. Норвежците знаят много добре кои са минусите и плюсовете на живота извън ЕС. Дали Лондон ще приложи техния модел?
Норвегия е член на Европейското икономическо пространство, но не и на ЕС. Това означава, че подобно на Исландия и Лихтенщайн, и тя трябва да спазва правилата на вътрешния европейски пазар, без да има право да ги определя. Освен това норвежкият износ подлежи на митнически контрол, защото страната не е член на Европейския митнически съюз, в който участват 28-те страни-членки на Общността, както и Андора, Монако и Сан Марино. Членовете на митническия съюз не плащат мита, но те налагат такива за стоки от трети страни. Норвегия е длъжна да превежда и годишна вноска за членството си в Европейското икономическо пространство. По данни на норвежкото правителство, вноската на глава от населението за Норвегия отговаря на вноската на Великобритания за ЕС. Освен това Норвегия субсидира и някои от бедните държави в Общността и плаща за участието си в различни програми на ЕС - като програмата за обмен на студенти "Еразъм".
Без право на глас
Човек с право може да се запита защо всъщност Норвегия не се присъедини към ЕС? Същият въпрос си задават и много норвежци. Няма ли да е по-добре страната им да стане пълноправен член на Общността, след като плаща почти същите вноски.
В доклад, изготвен за британското правителство през месец март 2016, са изложени всички възможни проблеми, с които би се сблъскала Великобритания, ако страната приложи норвежкия модел. "Ако Лондон договори тази рамка, ние ще бъдем обвързани с много европейски правила, но няма да имаме право на глас при създаването им", се казва в доклада. А подобно нещо не би се харесало на хората, гласували за Брексит.
Норвегия, която не е член на ЕС, няма право на глас и при оформянето на европейското законодателство. Норвежкият премиер не участва в Европейския съвет на държавните и правителствени ръководители, а страната му не е представена в Съвета на Европа и не изпраща делегати в Европейския парламент. "Норвегия няма нито един член в ЕК, няма нито един съдия в Европейския съд и нейни граждани нямат право да работят в европейските институции", четем още в британския доклад. Къде тогава са предимствата от това да не си член на ЕС?
Според параграф 4 на Европейското икономическо пространство, страните, членуващи в него, имат право да предприемат едностранни мерки за преодоляване на извънредно тежки икономически, социални и екологични проблеми. Това означава, че Великобритания би могла например да предриема подобни мерки и да обяви извънредно положение, както стори Исландия през 2008 година по време на исландската финансова криза. Обединеното кралство все още би могло да определя параметрите на своето сътрудничество и да дава възможност на британци да работят или следват в ЕС. Също както Норвегия, която плаща милиони в различни общи програми със страните от Общността.
Преговорите ще траят години
Докладът на британското правителство подчертава, че норвежкият модел може да осъществи значителен, но не пълен достъп на страната до европейския вътрешен пазар. "Великобритания би останала извън Европейския митнически съюз и така ние бихме загубили достъпа до търговските споразумения на ЕС, сключени с 53 пазари по цял свят", пишат авторите на доклада и допълват, че предоговарянето на тези търговски споразумения ще трае години. Швейцария например е сключила 120 различни договорки с ЕС. Авторите на доклада споделят, че ще е много трудно да бъде създаден подобен модел на двустранни споразумения.
Швейцария обаче не е единствената страна със сложни взаимоотношения с ЕС. Турция също не е член на Общността, но за разлика от Норвегия тя членува в Европейския митнически съюз. За търговията между Турция и ЕС важат правила, според които промишлените стоки и преработените селскостопански продукти не подлежат на митнически контрол. Селскостопанските суровини и услугите обаче не влизат в рамките на тези правила и в сферите, в които Турция има достъп до европейския вътрешен пазар, страната се подчинява на валидните в ЕС правила.
Мнозина смятат норвежкия модел за добър компромис, който обаче има и много недостатъци дори за поддръжниците на Брексит. Трудностите започват със свободното придвижване на хора. Норвегия например взе решение да стане член на Шенген. А това не се приема добре от много британци в контекста на зачестилите расистки нападения, свързани с дебата за Брексит. Освен това изобщо не е ясно колко дълго време могат да бъдат прилагани извънредните мерки по параграф 4 на Европейското икономическо пространство. Не е ясно и дали другите страни-членки ще разрешат на Великобритания да ползва предимствата на двете системи.
Източник: Дойче веле
