Над 3500 къса, сред които позлатени, както и от стъкло, мрамор и варовик, са открити при археологически проучвания в крепостта Залдапа от международна българо-канадско-френска експедиция. Малките късчета са част от стенна мозайка в абсидата на базиликата и най-вероятно с тях е бил изобразен Христос. Това е единствената базилика със стенна мозайка в Северна България.
Преди да започнат археологическите проучвания на мястото, там са копали иманяри и не е изключено точно позлатените късчета от мозайката да са насочили металотърсачите им към обекта. Самите археолози споделят, че районът е надупчен като швейцарско сирене от търсачите на съкровища. Заради иманярски набези през август е планирано спешно проучване на петата поред базилика в крепостта Залдапа. Девет кладенеца са изградени в близките селища със строителни материали от крепостта, споделят археолозите. По спомени на местни хора до средата на миналия век са се виждали стени от крепостта. Постепенно камъните били пренасяни в стопанските дворове.
Залдапа е в землището на днешното село Абрит в добруджанската община Крушари. На това място се е намирал голям римски град, напуснат през VI в. и повече не е бил обитаван. Затова го наричат още Добруджанският Помпей. В древността е бил пощаден от разграбване, то започнало в наши дни. Дори мраморът бил претапян във варници, изградени наблизо. Красивите мраморни елементи за базиликите в древността са били доставяни от кариерите на остров Проконес в Мраморно море.
Залдапа е без аналог на Балканите и с големите крипти за свети мощи. Предположението на археолозите е, че мощите са дадени от архиепископа на Томи, тъй като Залдапа е била на негово подчинение.
Това е великолепен обект с изключителен потенциал за проучване на християнизацията и милитаризацията в Римската империя, посочи проф. Никола Бодри от университета Римуски в Квебек. А колегата му от университета във френския град Лил Доминик Моро сподели, че находките от крепостта вече се представят на международни форуми.
Планира се през следващата година районът да бъде сканиран с лазерна техника, за да се търсят неоткрити до момента артефакти.
Първоначалното изграждане на крепостта е от края на III – началото на IV век. Разрушена е през V век, вероятно от хунски набези, след което отново е възстановена.
