Младотурската революция е държавен преврат в Османската империя, извършен през юли 1908 г. от военнослужещи и политически дисиденти, с цел да се ограничи абсолютната власт на султан Абдул Хамид II (1842-1918) и да се възстанови конституцията от 1876 г., като средство за запазване на териториалната цялост на държавата и намаляване на влиянието на Великите сили върху управлението й. Революцията постига непосредствените си цели и дава властта в ръцете на Комитета за единство и прогрес, но в дългосрочен план се проваля и създава предпоставките за окончателното разпадане на империята и създаването на съвременната Турска република.
Младотурци е общо название, с което се обозначават няколко групи от дисиденти и конспиратори, възникнали в края на ХІХ в. както на територията на империята, така и в емиграция. През 1889 г. във висшето военномедицинско училище в Истанбул Абдула Джевдет със свои състуденти основава Комитета за единство и прогрес като нелегална политическа организация, в която бързо се включват студенти и от другите висши учебни заведения в столицата. Впоследствие КЕП се превръща в доминиращата сила на младотурското движение. При разкриването на организацията от властта, част от лидерите бягат зад граница и се присъединяват към османската дисидентска емиграция в Париж, Женева и Кайро.
На 3 юли 1908 г. майор Ахмед Ниязи бей и Енвер бей вдигат бунт сред военнослужещите на Трета армия в Ресен (днес Република Македония). Функционерите на КЕП бързо се присъединяват към бунтовниците, а след това поемат и ръководството им под знака на политическата си платформа. Група от ок. 200 военни и цивилни потегля към столицата с искания за възстановяване на Конституцията от 1876 г. Въстанието бързо се разпространява сред военните подразделения на цялата европейска територия на империята и правителството в Истанбул не успява да организира въоръжено противодействие. На 24 юли 1908 г. Абдул Хамид II капитулира и официално обявява съгласието си да удовлетвори исканията на бунтовниците.
Основната цел на младотурците е да запазят териториалната цялост на империята, чието съществуване е застрашено от политиката на Абдул Хамид II и от влиянието на Великите сили. След като вземат властта, офицерите и КЕП бързо демонстрират, че нямат нито ясна политическа програма, нито умения за по-доброто управление на държавата. Реалното функциониране на администрацията остава в ръцете на опитните бюрократи на султана. На 13 април 1909 г. (нов стил), бунт сред Първа армия, разположена в Истанбул, предизвикан от лошите условия на живот на войниците и високомерното отношение на офицерите, демонстрира слабостта на КЕП. Бунтовниците, насърчавани от религиозната организация Мохамедански съюз, настояват за връщане на Шариата (Ислямския религиозен закон), а влиянието им се разпространява бързо, без управляващите да успеят да му противодействат ефективно. Налага се военни подразделения от Солун под командването на Махмуд Шевкет Паша да атакуват столицата и да я окупират на 24 април 1909 г. КЕП успява да запази властта си, а два дни по-късно Абдул Хамид II е детрониран и заточен в Солун.
През следващото десетилетие прогресивните амбиции на младотурците постигат тежък провал. Периодът се характеризира от вътрешнопартийни борби, бунтове, политически убийства. Опитите на висшата администрация да укроти ексцесиите на младотурците довеждат до демонстративното убийство на министъра на войната на 23 януари 1913 г. по време на заседание на Министерския съвет, последвано от убийството на Великия везир (министър-председателя) през юни 1913 г., след което тримата основни лидери на КЕП Енвер паша, Талат паша и Джемал паша доминират управлението на държавата.
Източник: Уикипедия
