Как Русия не извърши преврат на Балканите

Русия почти анексира Черна гора . И ако не я е анексирала, то поне се е готвила да извърши държавен преврат и да сложи марионетно правителство.

В Черна гора, по думите на лидерите ѝ, в деня на изборите на 16 октомври, е било готвено подкрепено от чужбина насилствено вземане на властта. По време на протести на загубилата партия едни провокатори е трябвало да открият огън по тълпата, а други да поведат разярените хора да щурмуват парламента. А в това време предварително подготвилите се пучисти да превземат правителствени сгради и други мостове, пощата и телеграфа, тоест в страната е била подготвяна цветна революция и смяна на режима, срещу които пламенно негодуват руските политици. Но този път за организатор на цветната революция е посочена самата Русия.

Изгубилата в Черна гора Демократическа партия се смята за проруска и антинатовска. По този повод премиерът Мило Джуканович информира западните си колеги, че демонстрантите заедно с Москва и великосръбски кръгове се опитват да попречат на присъединяването на Черна гора към НАТО.

Но никога не знаеш какво казва жертвата! Сериозност придават съобщенията на премиера на Сърбия Александър Вучич за това, че в Сърбия е разкрит заговор и са извършени арести, и сръбския вестник Danas за това, че от Сърбия, във връзка с планираните безредици в Черна гора, депортират няколко руски граждани, а председателят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев спешно е посетил Белград да оправи нещата.

И макар сръбското Министерство на външните работи веднага да опроверга информацията за депортиране на руски граждани, не всеки му повярва. Проруското правителстви прикрива своите приятели.

Външната страна на вятъра

Опитът на мястото на сложната балканска реалност да се създаде ученическа задача с три хода и едно решение вади от полезрението вътрешната страна на събитията, заменя малко известната черногорска действителност с общоразбираем международен сюжет със силна морална поляризация. Какви биха могли да са въпросите към правителството – жертва ба кремълските интриги?

И все пак вътрешната страна на вятъра тук не е маловажна. Вероятно черногорските антинатовски протести се харесват на мнозина в Кремъл. Но на черногорските протестиращи може да не им се харесва, че Мило Джуканович е на власт в страната от 1991 година, а по същество и отпреди това – от 1989 г., когато заедно с група партийни съюзници на Слободан Милошевич в Черна гора, тогава все още част от Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), изместват местната комунистическа върхушка с лозунгите за демокрация и национализъм. Ние помним от времената на перестройката как това съчетание възниква от противопоставянето на авторитарния интернационализъм и на живо го наблюдаваме в Украйна. Оттогава Джуканович управлява, редувайки длъжностите на премиер и президент. Сега, когато партията му победи в малка преднина, той е готов да отстъпи премиерския пост на заместник, но ще участва на президентските избори през 2018 г. Протестиращите не са уверени, че младата демокрация трябва да изглежда именно така.

По времето на балканските войни Джуканович се отдели от своя патрон Милошевич, както и Лукашенко се дистанцира сега от намесилата се в конфликти Русия. В известен смисъл Джуканович е югославския Лукашенко, награден за умелия политически избор с търпимо отношение към собствената му власт и икономическа вина. През 2003 г. италианската комисия за борба с мафията поиска да се издаде заповед за арестуването му, а през 2008 г. той шест часа разговаря с италиански прокурори.

Желания и възможности

Възможно ли е опозицията, без московските интриги да помисли за протести срещу лидера, когото не успява да извади от властта с помощта на изборите от 1989 година насам? Идеята за тотална манипулация на съзнанието, която справедливо осмиват, когато става дума московски или киевски протести, изведнъж се оказва единственото обяснение. А между другото през 2015 г. (а преди това през 2006 г.) в Подгорица се провеждаше нещо като киевския Майдан, но с лозунги срещу Джуканович и НАТО. И докато Джуканович обясняваше, че Русия организира преврат, руските пропагандатори, заети с Украйна, пропуснаха черногорските протести.

Ако този път в подготвяния бунт са замесени някакви руски граждани, то присъствието им може да се обясни с желание този път да не сгрешат. Освен това в Русия има конкуренция между ведомствата и вътрешноведомствена – на кадрите. Възпирането на цяла държава да влезе в НАТО за мнозина е висша доблест, която така или иначе ще бъде възнаградена.

Но това е само ако случилото се е максимално и не се вярва на сръбското опровержение. Но понятието „руски граждани“ не е равносилно на „руски официални лица“. Донбаския период на руската история ни учи, че в страната има достатъчно хора, готови с едно позвъняване да приложат идеалите на славянското братство, и държавата може да започне с тези гхора рискована игра. Но и без всякаква игра бивша Югославия е отдавнашна сцена на руската антизападна активност. Доброволци от Русия бяха там още по времето на Елцин, когато това противоречеше на руската държавна политика.

Политическата борба на Балканите все още не се е преоблякла от камуфлажа в смокинг. Политическите системи в Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина са изковани в боевете с национал-демократични проекти у съседите. Сраженията бяха неотдавна и не всички са доволни от резултатите. Началник на арестуваните в дена на изборите заговорници е бившият директор на сръбската жандармерия генерал Братислав Дикич. Останалите също са сръбски граждани.

Изграждане на нова нация

Черна гора до неотдавна отпадаше от враждебността на югославските националисти, тя малко участва във войните на страната на Сърбия, с която беше в една съюзна държава, и едновременно не се опитваше да противопоставя на сърбите нова национална идентичност. Но отделянето от Сърбия, по-точно от останалото от Югославия, което след косовската война се наричаше Сърбия и Черна гора, стана против желанието на около половината от населението на Черна гора (55,5% за независимост, 44,5% против) и дори против желанието на Европа, която не виждаше необходимост от разрушаване на съюзната държава след свалянето на Милошевич.

Застреляха фен на баскетболен мач в Черна гора

Един човек бе убит снощи само десетина минути след приключването на баскетболния мач в черногорския град Бар между "Червена звезда" и М...

Прочети повече

Но независимата държава изискваше жертви, започнаха експерименти с измисляне на отделен черногорски език и отделна черногорска нация. Резултатът се окажа неочакван. Докато Джуканович не налагаше на населението избора „сърбин или черногорец“, 62% се смятаха за черногорци и 9% за сърби (преброяване от 1991 г.), все пак едната идентичност не противоречеше на другата, Черна гора беше историко-географско понятие. Но когато започнаха да я превръщат в нация, стана ясно, че сърбите в Черна гора са повече отколкото преди 30 години, а черногорците по-малко. А според преброяване от 2011 г. черногорците са 45%, а сърбите почти 30% - и то не защото едните са се размножили, а другите са измрели, а защото като ответна реакция на изграждането на новата нация се е увеличил сръбския национализъм. А не всичките му представители са склонни към джентълменски действия, особено когато в края на краищата самият Джуканович идва на власт в Черна гора в резултат на сръбски националистически преврат.

Позиция с всички удобства

Русия може да има различни причини да е радостна от проблемите на Джуканович, но населението на Черна гора и Сърбия има достатъчно собствени причини да му създава тези проблеми. И доколко има основания да бъдат сочени за врагове на демокрацията тези, които се обявяват срещу лидера, на власт по-дълго от Лукашенко и Каримов, защото това може да зарадва Кремъл? Странно е в дадена ситуация да се прокарва морална граница между събитията там, където минава вероятната граница на кремълските удоволствия.

Много източно европейски политици са се устроили добре сега. Когато са в опозиция непременно се борят срещу корумпирания прокремълски режим, а когато са на власт противодействат не на протестите и недоволството на собствения им народ, а на руската пропаганда и преврата, организиран от Москва. Понякога действително е така, но не всеки път.

РБК