Лошото състояние на общинските бюджети, финансовата немощ на местните власти и отказът на централната власт от фискална децентрализация принуждават общините масово да вдигат данъци. То изглежда не само изкушаващо, но и наложително. Това се сочи в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), разпространен в края на миналата седмица.
Изчисленията на института, базирани на информация, получена от самите общини, показват, че все повече от тях прибягват към повишаване на ключови данъци. В последните години са проведени 6 независими проучвания. Резултатите от последното изследване са недвусмислени: местните данъци продължават да нарастват, като случаите на регистрирано увеличение през 2017 г. са 62, а намаленията - едва 8, съобщи в."Сега".
Анализаторите следят данъка върху недвижимите имоти - нежилищни имоти на юридически лица, данъка върху превозните средства и леките автомобили, годишния патентен данък за търговия на дребно, данъка за прехвърляне на собственост.
Общо за периода 2013 - 2016 г. са регистрирани 210 случая на увеличения и 50 случая на намаления на тези четири данъка. Най-вероятно действителните промени (и в двете посоки) са повече, но достъпна официална информация за това липсва, а тенденцията в данните е достатъчно ясна, за да не бъде поставяна под съмнение. Събраните данни покриват над 80% от общините и дават достатъчно добра представа за промените в основни данъци и такси на местно ниво, пише в анализа. Показателно е, че тенденцията за масово увеличение на данъците се засилва в периода 2016 - 2017 г. Тогава са регистрирани близо 60% от случаите на повишение.
Нарастването на данъчната тежест се налага заради финансовата немощ на българските общини вследствие на отказа на централната власт да предприеме реални стъпки за финансова децентрализация. През 2016 г. приходите на местните власти като съотношение към БВП у нас достигат едва 7% при средно 15.6% за ЕС.
